30.10.2008 г., 16:42

Предателство

1.3K 2 30
 

Зловеща болка впива се в душата,

когато скъп човек те предаде,

сковават се от ужас сетивата

и стене отмалялото сърце.

 

Не искаш и не можеш да повярваш,

че е реалност черният кошмар

и мисълта със думи изпреварваш,

за да засенчиш калния товар.

 

Не искаш и не можеш да приемеш,

че си живял във фалш и празнота,

че давал си без никога да вземеш,

а за награда идва самота.

 

Препъваш се във сянката на мрака

и падаш от безсилие сломен,

не вярваш,че животът вън те чака

и че денят ще бъде споделен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...