Oct 30, 2008, 4:42 PM

Предателство

  Poetry » Other
1.3K 2 30
 

Зловеща болка впива се в душата,

когато скъп човек те предаде,

сковават се от ужас сетивата

и стене отмалялото сърце.

 

Не искаш и не можеш да повярваш,

че е реалност черният кошмар

и мисълта със думи изпреварваш,

за да засенчиш калния товар.

 

Не искаш и не можеш да приемеш,

че си живял във фалш и празнота,

че давал си без никога да вземеш,

а за награда идва самота.

 

Препъваш се във сянката на мрака

и падаш от безсилие сломен,

не вярваш,че животът вън те чака

и че денят ще бъде споделен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...