Зловеща болка впива се в душата,
когато скъп човек те предаде,
сковават се от ужас сетивата
и стене отмалялото сърце.
Не искаш и не можеш да повярваш,
че е реалност черният кошмар
и мисълта със думи изпреварваш,
за да засенчиш калния товар.
Не искаш и не можеш да приемеш,
че си живял във фалш и празнота,
че давал си без никога да вземеш,
а за награда идва самота.
Препъваш се във сянката на мрака
и падаш от безсилие сломен,
не вярваш,че животът вън те чака
и че денят ще бъде споделен.
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados