30 oct 2008, 16:42

Предателство

  Poesía » Otra
1.3K 2 30
 

Зловеща болка впива се в душата,

когато скъп човек те предаде,

сковават се от ужас сетивата

и стене отмалялото сърце.

 

Не искаш и не можеш да повярваш,

че е реалност черният кошмар

и мисълта със думи изпреварваш,

за да засенчиш калния товар.

 

Не искаш и не можеш да приемеш,

че си живял във фалш и празнота,

че давал си без никога да вземеш,

а за награда идва самота.

 

Препъваш се във сянката на мрака

и падаш от безсилие сломен,

не вярваш,че животът вън те чака

и че денят ще бъде споделен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...