30 окт. 2008 г., 16:42

Предателство

1.3K 2 30
 

Зловеща болка впива се в душата,

когато скъп човек те предаде,

сковават се от ужас сетивата

и стене отмалялото сърце.

 

Не искаш и не можеш да повярваш,

че е реалност черният кошмар

и мисълта със думи изпреварваш,

за да засенчиш калния товар.

 

Не искаш и не можеш да приемеш,

че си живял във фалш и празнота,

че давал си без никога да вземеш,

а за награда идва самота.

 

Препъваш се във сянката на мрака

и падаш от безсилие сломен,

не вярваш,че животът вън те чака

и че денят ще бъде споделен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...