Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18140
7.08.2021 г., 8:04 ч.

Предесенно 

  Поезия » Пейзажна
848 7 17

Задянал август шарено цедило,
понесъл есента на гръб и крачи.
Приспива я и пее тихо, мило
да бъде лято. Морните косачи,

 

повалят бързо равните откоси,
тревата от сълзи е заблестяла.
И песен звънка щурчова се носи
и вятърът се крие - зад превала.

 

И позлатява гроздове и дюли,
с лъчи ги гали слънцето горещо,
сънуват слънчогледи, че е юли,
две сойки сини каканижат нещо.

 

Пред утрин хлад по жиците танцува,
ще литне август скоро, след ятата.
Порасналата есен ще рисува –
ще грейне в рухо шарено гората.

 

Ще приберат грижовните стопани,
това, което тя дари богато.
В око на птица, скрит ще си остане,
отблясък златен – слънчевото лято.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??