Предесенно
Задянал август шарено цедило,
понесъл есента на гръб и крачи.
Приспива я и пее тихо, мило
да бъде лято. Морните косачи,
повалят бързо равните откоси,
тревата от сълзи е заблестяла.
И песен звънка щурчова се носи
и вятърът се крие - зад превала.
И позлатява гроздове и дюли,
с лъчи ги гали слънцето горещо,
сънуват слънчогледи, че е юли,
две сойки сини каканижат нещо.
Пред утрин хлад по жиците танцува,
ще литне август скоро, след ятата.
Порасналата есен ще рисува –
ще грейне в рухо шарено гората.
Ще приберат грижовните стопани,
това, което тя дари богато.
В око на птица, скрит ще си остане,
отблясък златен – слънчевото лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
