terita (Теодора Атанасова)
274 529
17.10.2021 г., 19:52 ч.

Предесенно 

  Поезия » Пейзажна
406 2 2

Птиците отлитат вече на ята
и небето тихо се разплака.
Сред облаци облечени в тафта,
топла есен... слънцето зачака.

Небето плаче, приседнало на колене,
във локвите балончета си прави.
Ветровете, като палави коне,
галопират сред дъждовните каскади.

Есента пристъпва плахо сред треви,
рисува в охра, багри във червено.
От допира ѝ всеки лист трепти,
захласнат вятърът присяда уморено.

Тогава слънцето поднася светлина
в блюда, със дъх на зрели плодове.
Рисува есента, с лъчи последни топлина,
от палитрата с най-ярки цветове.

Твори вълшебства, рисува със размах,
пейзажите в шедьовър тя превръща.
Но ще дойде зима и със снежения си смях,
с възхищение, красотата ще прегръща.

 

17.10.2021г.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??