Предесенно
Птиците отлитат вече на ята
и небето тихо се разплака.
Сред облаци облечени в тафта,
топла есен... слънцето зачака.
Небето плаче, приседнало на колене,
във локвите балончета си прави.
Ветровете, като палави коне,
галопират сред дъждовните каскади.
Есента пристъпва плахо сред треви,
рисува в охра, багри във червено.
От допира ѝ всеки лист трепти,
захласнат вятърът присяда уморено.
Тогава слънцето поднася светлина
в блюда, със дъх на зрели плодове.
Рисува есента, с лъчи последни топлина,
от палитрата с най-ярки цветове.
Твори вълшебства, рисува със размах,
пейзажите в шедьовър тя превръща.
Но ще дойде зима и със снежения си смях,
с възхищение, красотата ще прегръща.
17.10.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
