Предесенно

Oct 17, 2021, 7:52 PM

Poetry » Landscape

476 2 2

Птиците отлитат вече на ята
и небето тихо се разплака.
Сред облаци облечени в тафта,
топла есен... слънцето зачака.

Небето плаче, приседнало на колене,
във локвите балончета си прави.
Ветровете, като палави коне,
галопират сред дъждовните каскади.

Есента пристъпва плахо сред треви,
рисува в охра, багри във червено.
От допира ѝ всеки лист трепти,
захласнат вятърът присяда уморено.

Тогава слънцето поднася светлина
в блюда, със дъх на зрели плодове.
Рисува есента, с лъчи последни топлина,
от палитрата с най-ярки цветове.

Твори вълшебства, рисува със размах,
пейзажите в шедьовър тя превръща.
Но ще дойде зима и със снежения си смях,
с възхищение, красотата ще прегръща.

17.10.2021г.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2021-10-26T12:59:04+03:00

Чудесна четка на художник в думите на едно поетично сърце! 💕
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-10-19T16:14:47+03:00

Много образно и красиво, излъчва топлина! Хареса ми!