Никой не обгръща необятното.
Козма Прутков
В най-хубавото лято
премерих необята.
Като перце на Феникс
в притихналото време
се спусна с маранята
полека към земята.
Приплъзна се по хълма,
сърцето ми изпълни,
в душата ми надникна
и лятото обикна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация