МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
956 3877
24.08.2019 г., 16:00 ч.

Преди 

  Поезия
329 2 2

                Никой не обгръща необятното.

                                 Козма Прутков 

 

В най-хубавото лято

премерих необята.

Като перце на Феникс

в притихналото време

се спусна с маранята

полека към земята.

Приплъзна се по хълма,

сърцето ми изпълни,

в душата ми надникна

и лятото обикна.

Забравих всяка зима,

ранените години,

очакването вечно

на близкото далечно.

В простора тих намерих

открехнатите двери

на прошка и блаженство –

небесно съвършенство.

 

В най-бялото си лято

докоснах необята

в прегръдката ти жарка.

И беше ми по мярка.

 

 

21.08.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
С_лед
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Поезия
Целувка – холограма.
Очите ти на свещи
изглеждат по-горещи,
но денем пламък няма.
Герой си от дорама, ...
  594  5  9 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??