Преди
Никой не обгръща необятното.
Козма Прутков
В най-хубавото лято
премерих необята.
Като перце на Феникс
в притихналото време
се спусна с маранята
полека към земята.
Приплъзна се по хълма,
сърцето ми изпълни,
в душата ми надникна
и лятото обикна.
Забравих всяка зима,
ранените години,
очакването вечно
на близкото далечно.
В простора тих намерих
открехнатите двери
на прошка и блаженство –
небесно съвършенство.
В най-бялото си лято
докоснах необята
в прегръдката ти жарка.
И беше ми по мярка.
21.08.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.
