29.07.2008 г., 18:33

Преди да подредим света...

2.4K 0 40

  

           Преди да подредим света...

 

 

 

 

Прочут изследовател-учен,

отдаден в своята мечта,

работил над въпроса труден!...

Да бъде подреден света!

Синът му - палавник невръстен,

нахлул във бащиния кабинет,

играчките навред разпръснал,

пречкал се на таткото зает...

Но той намерил занимание!

Голяма карта на света

нарязал от едно списание...

Превърнала се в пъзел тя!

И дал задача на сина си.

Преди да падне вечерта

да се потруди със ума си...

И пак да подреди света!

След кратко малкият юнак

картата на татко си показал.

Баща му се позачудил как

синът се справил... А той му казал:

„На задната страна открих

човешки образ - лик едничък.

Аз всъщност него подредих!

Светът се подреди самичък"...

Задачата е в нас сега,

заложена от памтивека!...

Преди да подредим света,

да подредим във нас Човека...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • сърдечни поздрави... и светли празници! моите почитания за твоя стих... Благодаря ти!!!
  • Добре,...асоциирам с гредата и сламката в чуждото око.
  • Браво, това е толкова истинско - да подредим човека в нас - трудно, но не и невъзможно...
  • Голям си.....Вълчо!
    Преди да подредим света,
    да подредим във нас Човека...
    ...без думи....
  • Гери,идея нямам защо защо съм ти любимец...
    знам ли...
    благодаря ти!
    благодаря и на всички които се спряхте на моя стих!
    бъдете здрави!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...