Преди и след
Преди и след
Изчерпана бях! Сякаш нямах нищо
у себе си или поне до мене.
Безсмислиците бяха мои мисли,
а стъпките ми - дири от пълзене.
Мечтах да надживея празнотата,
мечтах да бъда тази, за която
се чувствам в миг на празник за душата.
Свирепо бе ми! По очи в земята
заровила глава - сама оставах...
Прости ми, обич моя, за тогава,
когато, без да зная, наранявам,
повярвай ми - от твоя поглед страдам.
Прозрачна съм - нима не ме разбираш?
Преди да те позная, търсех остров,
по който кули от химери се простират...
Вървях на нереалността по моста
и с твоя помощ днес го разрушавам,
тъй болката ми тихо си отива.
Пред теб сега разкаяно признавам,
че ми е трудно нищо да не скривам.
Но се пречиствам... Като сняг съм - в бяло.
В сърцето ми до дъното си влязъл!
От своята любов, неовладяна,
не зная само как ще те опазя?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Тодорова Всички права запазени
