Преди и след
Преди и след
Изчерпана бях! Сякаш нямах нищо
у себе си или поне до мене.
Безсмислиците бяха мои мисли,
а стъпките ми - дири от пълзене.
Мечтах да надживея празнотата,
мечтах да бъда тази, за която
се чувствам в миг на празник за душата.
Свирепо бе ми! По очи в земята
заровила глава - сама оставах...
Прости ми, обич моя, за тогава,
когато, без да зная, наранявам,
повярвай ми - от твоя поглед страдам.
Прозрачна съм - нима не ме разбираш?
Преди да те позная, търсех остров,
по който кули от химери се простират...
Вървях на нереалността по моста
и с твоя помощ днес го разрушавам,
тъй болката ми тихо си отива.
Пред теб сега разкаяно признавам,
че ми е трудно нищо да не скривам.
Но се пречиствам... Като сняг съм - в бяло.
В сърцето ми до дъното си влязъл!
От своята любов, неовладяна,
не зная само как ще те опазя?!
© Марина Тодорова All rights reserved.
