6.12.2017 г., 18:42  

Преди Рождество

2.7K 14 40

Наближава големият празник... В студа

суетата без срам се разголва.
И по мокрите улици шества в града, 
триумфално поглеждайки Господ... 

 

Домове, магазини, базари и молове
са широко за нея отворени... 
И дали някой още се сеща неволно, 
че роди се Той в ясли, в обора?... 

 

Атрактивна помощница, тя с Дядо Коледа
все луксозни подаръци прави... 
Неусетно накрая и нас в опаковки
ще превърне – но вътрешно празни... 

 

А Спасителят броди, бездомен и скръбен... 
Той ли всъщност ще бъде Рожденик?
Трябва свещи да купим тогава и в църква
да запалим една непременно!... 

 

А Спасителят страда с душата на болен, 
на затворник, вдовица, сираче*... 
На гърба Си понесъл товара с неволи.
И очите Му с техните плачат... 

 

А Спасителят чака, безмълвен и кротък, 
да открехнем за Него вратата... 
Той е пътят и истината**, и животът!
Но си мислим: "Животът е кратък..." 

 

 

Албена Димитрова


6.12.2017г.
София. 

_________________________________________________

* – " и който приеме едно такова дете в Мое име, 
Мене приема; "(Матей. 18.5.)

** – "Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината, и животът;
никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." (Йоан. 14.6.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...