Наближава големият празник... В студа
суетата без срам се разголва.
И по мокрите улици шества в града,
триумфално поглеждайки Господ...
Домове, магазини, базари и молове
са широко за нея отворени...
И дали някой още се сеща неволно,
че роди се Той в ясли, в обора?...
Атрактивна помощница, тя с Дядо Коледа
все луксозни подаръци прави...
Неусетно накрая и нас в опаковки
ще превърне – но вътрешно празни...
А Спасителят броди, бездомен и скръбен...
Той ли всъщност ще бъде Рожденик?
Трябва свещи да купим тогава и в църква
да запалим една непременно!...
А Спасителят страда с душата на болен,
на затворник, вдовица, сираче*...
На гърба Си понесъл товара с неволи.
И очите Му с техните плачат...
А Спасителят чака, безмълвен и кротък,
да открехнем за Него вратата...
Той е пътят и истината**, и животът!
Но си мислим: "Животът е кратък..."
Албена Димитрова
6.12.2017г.
София.
_________________________________________________
* – " и който приеме едно такова дете в Мое име,
Мене приема; "(Матей. 18.5.)
** – "Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината, и животът;
никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." (Йоан. 14.6.)
© Албена Димитрова Всички права запазени
Здраве, любов и вдъхновение ти желая!