Dec 6, 2017, 6:42 PM  

Преди Рождество

2.7K 14 40

Наближава големият празник... В студа

суетата без срам се разголва.
И по мокрите улици шества в града, 
триумфално поглеждайки Господ... 

 

Домове, магазини, базари и молове
са широко за нея отворени... 
И дали някой още се сеща неволно, 
че роди се Той в ясли, в обора?... 

 

Атрактивна помощница, тя с Дядо Коледа
все луксозни подаръци прави... 
Неусетно накрая и нас в опаковки
ще превърне – но вътрешно празни... 

 

А Спасителят броди, бездомен и скръбен... 
Той ли всъщност ще бъде Рожденик?
Трябва свещи да купим тогава и в църква
да запалим една непременно!... 

 

А Спасителят страда с душата на болен, 
на затворник, вдовица, сираче*... 
На гърба Си понесъл товара с неволи.
И очите Му с техните плачат... 

 

А Спасителят чака, безмълвен и кротък, 
да открехнем за Него вратата... 
Той е пътят и истината**, и животът!
Но си мислим: "Животът е кратък..." 

 

 

Албена Димитрова


6.12.2017г.
София. 

_________________________________________________

* – " и който приеме едно такова дете в Мое име, 
Мене приема; "(Матей. 18.5.)

** – "Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината, и животът;
никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." (Йоан. 14.6.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

The work is a contestant:

5 place

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...