14.12.2007 г., 8:17

... преди сега (1)

1.1K 0 4
В градината на мъртвите чувства

Ето ме тук
в градината на мъртвите чувста.
Не чувстам топлина или студ,
нито омраза или пък любов.
Тук всичко е мъртво,
мъртъв е даже споменът...
Тук всичко е толкова сиво,
цветята, птиците - всичко!
***
Ето ме тук,
вървя по пътеката
в градината на мъртвите чувства,
готов да започна нов живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мерси,мерси... Светлинката... намерил съм я.Тя е ееей тука.На една ръка разтояние.
  • Браво!
  • "Ето ме тук,
    вървя по пътеката
    в градината на мъртвите чувства,
    готов да започна нов живот." - Пожелавам ти да намериш светлинка в тази смразяваща градина!!!

    Поздрав за силното стихче!
  • Браво!!!!Силно въздействащо!!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....