Преди теб
Преди да те обичам тебе,
аз пак обичах, лудо.
Мълнии, дъждове и бури -
такава беше любовта ми.
Прегръдките ми топли, като януарско слънце.
А нежността безбрежна (малка като зрънце).
Да поговорим ли за дните?
Те, стичаха се, бавно.
Присъствах във живота, самотно и безславно.
Приятелите, мои, ме бутаха към трапа,
от който изпълзявах, едвам, на четири крака.
Изгубвала съм битки, безкръвни, но сурови.
Робиня бях, задълго, в съпружески окови.
Стоя пред тебе, цяла.
Душата си събличам.
И нека те попитам -
ще дойдеш ли да те обичам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмаз Всички права запазени
