5.01.2013 г., 18:31

Предишни

916 0 1

Ти отдавна не си ми музата.
Днес си ми част от уроците.
Стъпвах по тебе – беше ми стълбата
и разпознавах пороците.

 

Тихо и много спокойно място
си във сърцето ми.
В кръчмата с теб ни е тясно.
Още усмихваш лицето ми.

 

Толкова любов ненаправена.
Някъде просто се свърши.
Всеки нанякъде хванал е.
Аз се прибирам във къщи.

 

И ми целуваш ръката...
После по бузата, същата.
Аз те орисвам на другата.
Тръгвам и няма връщане.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алида Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ти отдавна не си ми музата.
    Днес си ми част от уроците.
    Стъпвах по тебе – беше ми стълбата
    и разпознавах пороците."
    Браво, Алида!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...