Ти отдавна не си ми музата.
Днес си ми част от уроците.
Стъпвах по тебе – беше ми стълбата
и разпознавах пороците.
Тихо и много спокойно място
си във сърцето ми.
В кръчмата с теб ни е тясно.
Още усмихваш лицето ми.
Толкова любов ненаправена.
Някъде просто се свърши.
Всеки нанякъде хванал е.
Аз се прибирам във къщи.
И ми целуваш ръката...
После по бузата, същата.
Аз те орисвам на другата.
Тръгвам и няма връщане.
© Алида All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
