Предколедно
Не ми се пише тъжен стих...
Очаквам коледният дух да ме споходи.
Но как? Кварталът ни, безумно тих, мъглив,
е заприличал на неизлечимо болен...
Витрините - очи без светлина
и лъкатушещи безлики силуети.
Довчера златни, днес - прогнилите листа,
постилат хлъзгави пътеки.
В прегръдка куче с котка… в симбиоза
допълват сивия квартален амбиент.
Да се прегърнат, могат ли го хората?
Да пробваме не струва даже цент!
Как искам да напиша светъл стих,
а не в минор от зимна партитура!
В душата като бъдник да гори
вълшебството на Коледното чудо!
Да грейнат празнично витрините.
(след дълъг мрак ценим ли светлината?)
Неволите завинаги да са отминали,
да преоткриваме във ближни топлината!
Предколедно светът премръзнал
да стопли и сърцата, и душите!
Да си го пожелаем,… пък знае ли човек?
По Коледа се сбъдвали мечтите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
А до тогава – вдъхновение, настроение за теб и за всички тук! Благодаря ти!
