Не ми се пише тъжен стих...
Очаквам коледният дух да ме споходи.
Но как? Кварталът ни, безумно тих, мъглив,
е заприличал на неизлечимо болен...
Витрините - очи без светлина
и лъкатушещи безлики силуети.
Довчера златни, днес - прогнилите листа,
постилат хлъзгави пътеки.
В прегръдка куче с котка… в симбиоза
допълват сивия квартален амбиент.
Да се прегърнат, могат ли го хората?
Да пробваме не струва даже цент! ...