18.12.2023 г., 7:16

Предколедно

748 8 14

До Коледа са дните преброени.

Елхи сияйни - пъстро премени.

Ухае на смола и на канела,

дантели бели зимата изпрела.

Навън студът безжалостно върлува,

ала в сърцата огънят бушува.

Разпалва обич, нежност, топлина

в очакване на свята светлина.

Зениците отворени широко -

път ширнал се в човешкото дълбоко,

пакети разни с панделки червени,

и хората, и къщите засмени…

 

До Коледа броени дни остават,

до голота душите се раздават.

Да беше Коледата всеки ден!

За обич е човекът сътворен.

Ромашка, 06.12.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно написано!
    Браво!
  • Вярно, "...да беше Коледата всеки ден!" Ами парите?! В моя стих за предколедната треска съм описала това явление, че се пазарува "като за последно"! Ами ако за всекидневната Коледа така пазаруваме, леле! Това за майтап! По празниците мислим повече за близките си, да ги направим щастливи, значи ставаме по- добри...Адмирации, Злате!Щастлива и весела Нова година!
  • Благодаря, Иване!
    Весели празници, Тони! Благодаря за подкрепата!
    Благодаря, Ники! Светли празнични дни!Пепи, благодаря сърдечно!
    Благодарско, ИнаКалина!
    Вили, благодаря от душа!
    Жоре, благодарности!
    Благодаря за чудесния коментар, Младене!
    Благодаря, Люси!
    И на теб благодарности, Стойчо!
    Благодаря за подкрепящия коментар, Мини!
    Весело посрещане на Новата 2024 година! Да ви носи здраве, вдъхновение и благоденствие!
  • Хубав стих! Поздравления, Златка!
  • Много ми хареса това Коледно изящество, Злати!
    Желая ти весело изкарване на празниците!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...