Предначертаното едва ли е дописано... (Изтърках пръстите си...)
Предначертаното едва ли е дописано...
(Изтърках пръстите си...)
Изтърках пръстите си
в прашните
клавиши.
Но звуци не изтръгнах.
И мълчах.
Чертаех кръст
във празната
окръжност.
Родих се в пепел.
Като дим
умрях.
Макар и да съм светла
като утро,
аз всъщност
черна съм
земя.
Със сол посипвам
кървавите рани,
които
все така неистово
болят.
Аз никога не съм
самодостатъчна.
Крада очи,
че моите не стигат.
В сълзите –
капки слънчева смола –
предначертаното
едва ли е
дописано...
И съмва
се във златни пръски
дъжд,
изплували от мокрото
на времето.
От покривите,
като светнали лица,
изпращам гълъби
с писма
до себе си...
Изтърках пръстите си
в прашните
клавиши.
Но звуци не изтръгнах.
И мълчах.
До днес измислена
от себе си
живеех.
И само в тебе
истинска
умрях...
(Посветено на... моето пиано и на човекът, който иска да започна да свиря отново...)
© Елмира Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми хареса!
Поздрав, Елмира!
Чета те винаги с удоволствие! -
Прекрасно е!Прегръщам те,миличка!
-
Много благодаря на всички прочели и коментирали!
Ани, макар и с посвещение, това не мисля, че пречи всеки да открие по нещо за себе си... Благодаря ти, че беше тук!
Жоро, радвам се, че ти хареса! И да - послеписът има за цел да каже много! Мър!
Креми, за съжаление, не съм започнала все още... Надявам се, ако този път го направя, да не се чувствам отново по начин, който да ме накара да спра, защото тогава вече ще е за постоянно...
Лека вечер на всички!
Прегръщам ви! -
Поздравления за този стих! И... ако си започнала да свириш отново, то никога не спирай!
Аз го направих... и знам какво е! -
Хареса ми много този стих. А послеписът... казва толкова много. Мърррр-чо!
-
Аз никога не съм
самодостатъчна.
Крада очи,
че моите не стигат
!!!
велико нещо са посвещенията...страшно ми хареса!
-
Казвала съм ти и пак ще ти го кажа:СЪРЦЕ ОТ ОГЪН СИ и те обичам!
-
Браво...много хубаво...с обич, Елмира.
-
Без копи, че трябва цялото да се копира!!!
-
Браво, Елмира!
-
великолепна ,както винаги !!! браво Елмира
-
Никога не е същото, когато един път си спрял нещо.
Дано се върнеш към него с хъс.
А стихът ти е много хубав, ако го нямаше посвещението, всеки би открил по нещичко за себе си и така трябва да бъде.
Поздрав! -
До днес измислена
от себе си
живеех.
И само в тебе
истинска
умрях...
О, Ели!!! -
И на теб, и на Човека - бурни аплодисменти!
-
Разкошно посвещение!Поздрави, Елмира!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави!