Предпочитам сама да съм вече
Махай се!
Думи подреждаш, обиждаш, кълнеш се -
не вярвам във тях!
Тръгвай си!
Всичко ми взе и превзе, нарани ме,
след теб има само прах!
Излъга ме!
Любов ми дари, възроди и запали в мен,
но краят е само сълзи.
Предаде ме!
Съмнение, мъка, тъга, самота държат ме в плен,
душата ми от болка крещи!
Поддадох се
на чара опасен, на погледа страстен, на думите,
обещаващи само любов!
Опарих се
от тежки лъжи, от сладки мечти и от клетвите,
от вярата в изгрева нов!
Подведе ме!
Плени ме, рани ме и в миг се отдръпна,
остави ме с любовта да горя.
Жестоко е!
За теб бях поредна и гордо си тръгна,
а аз пак самотна вървя...
Обърка ме!
Любов аз копнях, но сега я презирам
и от нея бягам далече.
Накара ме
любов да не искам, а преди все я търсех,
но предпочитам сама да съм вече.
2004 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Янкова Всички права запазени
