Предпоследно
Не усещаш ли, вече съм друга,
не разбираш ли - мога да дишам
и без тебе да се събудя,
да не казвам, че те обичам...
Не усещаш ли пръсти метални,
не разбираш ли - пак съм голяма,
а детето, което познаваше,
не разбра тази твоя реалност...
Не усещаш ли как се изплъзвам,
не разбираш ли Тя не остава,
ако тропа отвън по сърцето
безвъзвратно сама, нежелана...
Не усещаш ли - Тя си отива
и не искам дори да и преча...
Нямам нищо, което да бъде,
само минало... предпоследно.
не разбираш ли - мога да дишам
и без тебе да се събудя,
да не казвам, че те обичам...
Не усещаш ли пръсти метални,
не разбираш ли - пак съм голяма,
а детето, което познаваше,
не разбра тази твоя реалност...
Не усещаш ли как се изплъзвам,
не разбираш ли Тя не остава,
ако тропа отвън по сърцето
безвъзвратно сама, нежелана...
Не усещаш ли - Тя си отива
и не искам дори да и преча...
Нямам нищо, което да бъде,
само минало... предпоследно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
