Предпролетно
Предпролетно
Пак вали сняг на прах, все едно е пресят.
Баба Марта пресява кахъри.
Уж са дребни наглед. Но под снежен брокат
утре целия свят ще осъмне.
И ще ровя с ръце запламтели от студ,
там сред преспите, зрънце да търся.
Ще разривам снега, като някакъв луд
търсещ в зимата лятното слънце...
Там, във зрънцето-вътре, душата ми бе
със покълнал зародиш за пролет.
И синееше там непомерно небе.
И димеше земя плодородна.
Много рано изглежда, че бях го посял.
Где да знам, че пръстта ще замръзне...
После сняг заваля. И светът побеля.
А отдолу зародишът зъзне.
Затова до полуда се ровя в снега.
Поник търся, за пролет прибързал.
Да му кажа, че всичко било досега,
предвещава, че зимата свършва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
Прекрасно стихотворение!
