Предпролетно
Предпролетно
Пак вали сняг на прах, все едно е пресят.
Баба Марта пресява кахъри.
Уж са дребни наглед. Но под снежен брокат
утре целия свят ще осъмне.
И ще ровя с ръце запламтели от студ,
там сред преспите, зрънце да търся.
Ще разривам снега, като някакъв луд
търсещ в зимата лятното слънце...
Там, във зрънцето-вътре, душата ми бе
със покълнал зародиш за пролет.
И синееше там непомерно небе.
И димеше земя плодородна.
Много рано изглежда, че бях го посял.
Где да знам, че пръстта ще замръзне...
После сняг заваля. И светът побеля.
А отдолу зародишът зъзне.
Затова до полуда се ровя в снега.
Поник търся, за пролет прибързал.
Да му кажа, че всичко било досега,
предвещава, че зимата свършва.
© Александър Калчев All rights reserved.
Прекрасно стихотворение!
