Баба Марта се пробуди,
скокна леко, бодра вече.
Сечковците, братя луди,
тя изпрати надалече.
После цяла нощ не спала,
мартенички е тъкала.
Как избрала цветовете –
бяло и червено сплете.
Па приготви за гората,
да са клонките зелени.
Има чудни – за децата –
да са здрави и засмени.
За овощната градина,
за животните в обора,
та през цялата година
плодородие да има.
И на Слънцето засмяно
мартеница тя завърза,
да изгрява рано-рано,
пролет да пристигне бързо.
© Мария Всички права запазени
сплела и ти, Вода!