17.03.2009 г., 7:01

Предпролетно

578 0 1

    ПРЕДПРОЛЕТНО

 

Изгаряме в мартенската вечер,

полепнали от мокър сняг.

Леда край нас топящ се глетчер,

приюти ни стихналия бряг.

 

До алено лицата ни горят.

Телата - нажежена пещ.

затихнала нощта е зимен ад.

Желанията как да спреш?

 

Влудихме тази вечер март.

И пламна от телата ни снега.

Зимата притихна в инфаркт.

… В пролет превърнахме мига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...