Rumeo (Румен Марков)
17 5
9.05.2010 г., 2:22 ч.

Предсказуема необятност 

  Поезия » Философска
845 0 3

Брутална- бутафорията.
Неизмеримите лъчи
на туй, коет звучи
са само стигмата
от всичките понятия
на квантови Разпятия.
Желая
да обладая
скуката.
Тогава
може би пролуката от мъдрост
ще ме натресе в безкрая.
По-на изток от Рая.
Тогава-
Забрава.
Брава,
отварящата лъчистите врати
на повратностите
и на обратностите.
По- дългокоси от мен няма.
Гама
от петнисти миокардни,
перхидролени
и авангардни,
до врява молени
човеци,
вярващи във самотеци
рошави пелтеци
са плътността на вярата
в доброто.
Злото- на страна.
Страна, където всички
стойности се самопреживяват.
Безухи зайци скачат
качвайки се
на амвона
на небосклона.
Поклонът

пред
всевишневия цвят
на подлия обрат
на становищата
е съкровищницата на
злото,
вярващо в доброто.
Защото
аз се примирявам
с показното
слисване
пред цялата обятност
на предсказуемата необятност.
Човек
твори добро,
когато може.
Ако се наложи.

© Румен Марков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, че се отбихте
    Хубав ден и приятно четене!
  • Хех, не е мой стайл, бе. Човекът си има доста идиосинкратично виждане за поезията.
  • сложно
Предложения
: ??:??