Предсказуема необятност
Брутална- бутафорията.
Неизмеримите лъчи
на туй, коет звучи
са само стигмата
от всичките понятия
на квантови Разпятия.
Желая
да обладая
скуката.
Тогава
може би пролуката от мъдрост
ще ме натресе в безкрая.
По-на изток от Рая.
Тогава-
Забрава.
Брава,
отварящата лъчистите врати
на повратностите
и на обратностите.
По- дългокоси от мен няма.
Гама
от петнисти миокардни,
перхидролени
и авангардни,
до врява молени
човеци,
вярващи във самотеци
рошави пелтеци
са плътността на вярата
в доброто.
Злото- на страна.
Страна, където всички
стойности се самопреживяват.
Безухи зайци скачат
качвайки се
на амвона
на небосклона.
Поклонът
пред
всевишневия цвят
на подлия обрат
на становищата
е съкровищницата на
злото,
вярващо в доброто.
Защото
аз се примирявам
с показното
слисване
пред цялата обятност
на предсказуемата необятност.
Човек
твори добро,
когато може.
Ако се наложи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Марков Всички права запазени
