Предсказуема необятност
Брутална- бутафорията.
Неизмеримите лъчи
на туй, коет звучи
са само стигмата
от всичките понятия
на квантови Разпятия.
Желая
да обладая
скуката.
Тогава
може би пролуката от мъдрост
ще ме натресе в безкрая.
По-на изток от Рая.
Тогава-
Забрава.
Брава,
отварящата лъчистите врати
на повратностите
и на обратностите.
По- дългокоси от мен няма.
Гама
от петнисти миокардни,
перхидролени
и авангардни,
до врява молени
човеци,
вярващи във самотеци
рошави пелтеци
са плътността на вярата
в доброто.
Злото- на страна.
Страна, където всички
стойности се самопреживяват.
Безухи зайци скачат
качвайки се
на амвона
на небосклона.
Поклонът
пред
всевишневия цвят
на подлия обрат
на становищата
е съкровищницата на
злото,
вярващо в доброто.
Защото
аз се примирявам
с показното
слисване
пред цялата обятност
на предсказуемата необятност.
Човек
твори добро,
когато може.
Ако се наложи.
© Румен Марков All rights reserved.
