25.07.2012 г., 16:14

Предсмъртно вълнение

487 0 0

Предсмъртно вълнение

 

                                                              на Д...

 

 

Усмивката ми вече не ще грее.

Лицето ми бавно ще бледнее.

Искам да те върна -

с милувките си аз да те обгърна.

Но това е просто блян.

На миналото вече сложих длан.

Животът вече не си струва - 

няма кой да го купува.

Утрешният ден ще бъде черен,

защото само ножът ми е верен.

Сърцето - този малък мускул невзрачен -

превърна ме в призрак непрозрачен.

Като зомби обикаля душата ми навред -

 да търси място в своя ред.

Смъртта е единствено решение -

защото не мога да живея без моето копнение.

Сладка дрямка ще си взема аз -

не ме будете в никой час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...