Представа нямаш...
Представа нямаш колко те обичам
и колко страхове са ме подгонили,
и как ледът, по който тичаме,
щом спука се, ще бъдем спомен.
Във себе си тогава замълчавам.
Прегръщам блянове. Очите пълня.
Минута няма без да се надявам
в сърцето да ме вземеш. Да покълна.
Признавам си, ужасно ми е трудно
и свивам се на топка, за да пазя
от смъртните коварни удари
една любов, като чуплива ваза.
Предства нямаш колко те обичам!
Със всяка част от мен и всяка фибра.
Душата ми те моли, за да дишам,
че всеки ден по малко тя умира...
Danny Diester
27.10.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
