29.10.2017 г., 12:36 ч.

Представа нямаш... 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
947 11 10


Представа нямаш колко те обичам
и колко страхове са ме подгонили,
и как ледът, по който тичаме,
щом спука се, ще бъдем спомен.
Във себе си тогава замълчавам.
Прегръщам блянове. Очите пълня.
Минута няма без да се надявам
в сърцето да ме вземеш. Да покълна.
Признавам си, ужасно ми е трудно
и свивам се на топка, за да пазя
от смъртните коварни удари
една любов, като чуплива ваза.
Предства нямаш колко те обичам!
Със всяка част от мен и всяка фибра.
Душата ми те моли, за да дишам,
че всеки ден по малко тя умира...

 

Danny Diester
27.10.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??