mihri61 (Милко Христов)
505 1202
9.11.2010 г., 10:17 ч.

Предсъние 

  Поезия » Друга
503 0 3

Всред тъмата на клепачите затворени,

като щрихи недовършени,

раждат се, от минало недавно, спомени

за копнежите прекършени.

 

Тичат те по пътеките фосфорни,

парят нозете от тях

и събират улики косвени,

за това, колко безгрижно живях.

 

Ровя с пръсти свойте корени.

Търся там съгрешението.

От предците, другиму болките  сторени,

връщат мен изкуплението.

 

Плач, със сълзи не сега отронени,

на мъката булото къса.

Чувствата от сърцето, трудно изгонени,

не оставят паметта да е къса.

 

Към съня ще пристъпя.

Там всичко е късо.

 

 

© Милко Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??