Предсъние
Всред тъмата на клепачите затворени,
като щрихи недовършени,
раждат се, от минало недавно, спомени
за копнежите прекършени.
Тичат те по пътеките фосфорни,
парят нозете от тях
и събират улики косвени,
за това, колко безгрижно живях.
Ровя с пръсти свойте корени.
Търся там съгрешението.
От предците, другиму болките сторени,
връщат мен изкуплението.
Плач, със сълзи не сега отронени,
на мъката булото къса.
Чувствата от сърцето, трудно изгонени,
не оставят паметта да е къса.
Към съня ще пристъпя.
Там всичко е късо.
© Милко Христов All rights reserved.
