17.10.2018 г., 2:56

Предупредително

1.2K 3 2

Не ме ухажвай с нежни думи,

не ми измисляй имена.

Очите ми са гладни пуми,

макар и с мигли на жена.

 

Походката ми дебне хищно,

усмивката ми е капан.

Да пробваш с мене е излишно,

особено такъв припрян.

 

Не се преструвам, нито крия,

че вълчи род ме е родил

и не бижу на мойта шия,

а трън в плътта ми се е впил.

 

Със мене просто се внимава,

отрано давам ти сигнал.

Виновна съм, че съм такава.

На мое място би ли си признал?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...