17 окт. 2018 г., 02:56

Предупредително

1.2K 3 2

Не ме ухажвай с нежни думи,

не ми измисляй имена.

Очите ми са гладни пуми,

макар и с мигли на жена.

 

Походката ми дебне хищно,

усмивката ми е капан.

Да пробваш с мене е излишно,

особено такъв припрян.

 

Не се преструвам, нито крия,

че вълчи род ме е родил

и не бижу на мойта шия,

а трън в плътта ми се е впил.

 

Със мене просто се внимава,

отрано давам ти сигнал.

Виновна съм, че съм такава.

На мое място би ли си признал?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...