17 окт. 2018 г., 02:56

Предупредително

1.2K 3 2

Не ме ухажвай с нежни думи,

не ми измисляй имена.

Очите ми са гладни пуми,

макар и с мигли на жена.

 

Походката ми дебне хищно,

усмивката ми е капан.

Да пробваш с мене е излишно,

особено такъв припрян.

 

Не се преструвам, нито крия,

че вълчи род ме е родил

и не бижу на мойта шия,

а трън в плътта ми се е впил.

 

Със мене просто се внимава,

отрано давам ти сигнал.

Виновна съм, че съм такава.

На мое място би ли си признал?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...