17 окт. 2018 г., 02:56

Предупредително

1.2K 3 2

Не ме ухажвай с нежни думи,

не ми измисляй имена.

Очите ми са гладни пуми,

макар и с мигли на жена.

 

Походката ми дебне хищно,

усмивката ми е капан.

Да пробваш с мене е излишно,

особено такъв припрян.

 

Не се преструвам, нито крия,

че вълчи род ме е родил

и не бижу на мойта шия,

а трън в плътта ми се е впил.

 

Със мене просто се внимава,

отрано давам ти сигнал.

Виновна съм, че съм такава.

На мое място би ли си признал?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...