Не ме ухажвай с нежни думи,
не ми измисляй имена.
Очите ми са гладни пуми,
макар и с мигли на жена.
Походката ми дебне хищно,
усмивката ми е капан.
Да пробваш с мене е излишно,
особено такъв припрян.
Не се преструвам, нито крия,
че вълчи род ме е родил
и не бижу на мойта шия,
а трън в плътта ми се е впил.
Със мене просто се внимава,
отрано давам ти сигнал.
Виновна съм, че съм такава.
На мое място би ли си признал?
© Михаела All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
