18.07.2007 г., 9:03

Предупреждение

1.4K 0 6
Като ме хване закачливостта,
една такава...
неопитомена,
с усмивчица немирна на уста,
като дете,
със пакост нова наумена,
тогава
стъпвай предпазливо ти,
защото може да те изненадам,
каква ли мисъл пак ми се върти,
не знам със сигурност и аз самата...
Въоръжи се
с мъничко търпение,
бъди по-тих
и кротък от тревата,
докато свойта лудост в стих излея
и си възвърна
кротостта и
добротата ! :):):)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "докато свойта лудост в стих излея
    и си възвърна
    кротостта и
    добротата !"
    Щурей Диди, и не спирай!
    Поздравления!
  • брррррррррррррр...................
  • Благодаря ви, като го написах, всичко си дойде на мястото, нормализира се адреналина
  • Ех, Диди, нека тази закачливост никога не те напуска!
    Поздрави!
  • Няма нищо лошо в това да пощуряваме от време на време. С шегите и закачките.
    Поздрави, Диди!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...