Jul 18, 2007, 9:03 AM

Предупреждение

  Poetry
1.4K 0 6
Като ме хване закачливостта,
една такава...
неопитомена,
с усмивчица немирна на уста,
като дете,
със пакост нова наумена,
тогава
стъпвай предпазливо ти,
защото може да те изненадам,
каква ли мисъл пак ми се върти,
не знам със сигурност и аз самата...
Въоръжи се
с мъничко търпение,
бъди по-тих
и кротък от тревата,
докато свойта лудост в стих излея
и си възвърна
кротостта и
добротата ! :):):)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • "докато свойта лудост в стих излея
    и си възвърна
    кротостта и
    добротата !"
    Щурей Диди, и не спирай!
    Поздравления!
  • брррррррррррррр...................
  • Благодаря ви, като го написах, всичко си дойде на мястото, нормализира се адреналина
  • Ех, Диди, нека тази закачливост никога не те напуска!
    Поздрави!
  • Няма нищо лошо в това да пощуряваме от време на време. С шегите и закачките.
    Поздрави, Диди!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...