29.12.2009 г., 11:46

Предупреждение

883 0 1

Душата ми е черна, по-черна от катран,
по-властно те обсебва тя от лудост,
за нея няма скрупули, ни свян
пред Бог дори, какво остава пък пред тебе.

Докато се усетиш, тя ще е изпила
поне половината от крехкото ти щастие,
ще те забърка в своя свят, безпаметно ранила,
ще сложи край на светлото участие.

Пред нея здраво залости врати
към своята душа, за нищо тук виновна,
дори безпомощна и плаха да я видиш ти,
не я жали, пред всеки слага маска тъй лъжовна.

Не питай се какво направи я такава,
не си задавай глупаво наивните въпроси,
тя няма минало, в което е била добра,
а само бъдеще, за жертви тръгнало да проси.

Отивай си, докато още имаш сили,
във миг на нейната разсеяност тръгни си,
ако ли и за туй частица воля нямаш в твойте жили,
в дебрите на моята душа почернена върни се.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Звучи наистина...опасно! Сигурно има и по-точна дума.Важното е,че ми хареса много!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...