Душата ми е черна, по-черна от катран,
по-властно те обсебва тя от лудост,
за нея няма скрупули, ни свян
пред Бог дори, какво остава пък пред тебе.
Докато се усетиш, тя ще е изпила
поне половината от крехкото ти щастие,
ще те забърка в своя свят, безпаметно ранила,
ще сложи край на светлото участие.
Пред нея здраво залости врати
към своята душа, за нищо тук виновна,
дори безпомощна и плаха да я видиш ти,
не я жали, пред всеки слага маска тъй лъжовна. ...