Dec 29, 2009, 11:46 AM

Предупреждение

  Poetry » Other
884 0 1

Душата ми е черна, по-черна от катран,
по-властно те обсебва тя от лудост,
за нея няма скрупули, ни свян
пред Бог дори, какво остава пък пред тебе.

Докато се усетиш, тя ще е изпила
поне половината от крехкото ти щастие,
ще те забърка в своя свят, безпаметно ранила,
ще сложи край на светлото участие.

Пред нея здраво залости врати
към своята душа, за нищо тук виновна,
дори безпомощна и плаха да я видиш ти,
не я жали, пред всеки слага маска тъй лъжовна.

Не питай се какво направи я такава,
не си задавай глупаво наивните въпроси,
тя няма минало, в което е била добра,
а само бъдеще, за жертви тръгнало да проси.

Отивай си, докато още имаш сили,
във миг на нейната разсеяност тръгни си,
ако ли и за туй частица воля нямаш в твойте жили,
в дебрите на моята душа почернена върни се.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Звучи наистина...опасно! Сигурно има и по-точна дума.Важното е,че ми хареса много!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...