antonivan (Антонина Иванова) antonivan (Антонина Иванова)
4
2.10.2007 г., 21:34

Предупреждения

717 0 4
 

Не се увличай. Не докосвай

Оголените ми неврони!

Не се забравяй! Не прахосвай

И чар, и сили милионни.

Недей! Тук не е безопасно!

Тук всеки миг избухва пламък!

Защо рискуваш тъй ужасно?

Недей! Ще те превърна в камък,

В безжизнена студена маса,

Безжалостно и без съмнение!

Предупредих те!

***


И толкова по-страшно падане
грози те. Колкото ти повече
Привличаш ме. Защото дадена

Не ми е сила да обичам,

А само да руша. И чувства

Не мога да изпитвам страстни..

Макар и пламък съм, но пуста,

Сърце от камък, вени празни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антонина Иванова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0