antonivan (Антонина Иванова) antonivan (Антонина Иванова)
4
2 oct 2007, 21:34

Предупреждения

  Poesía
719 0 4
 

Не се увличай. Не докосвай

Оголените ми неврони!

Не се забравяй! Не прахосвай

И чар, и сили милионни.

Недей! Тук не е безопасно!

Тук всеки миг избухва пламък!

Защо рискуваш тъй ужасно?

Недей! Ще те превърна в камък,

В безжизнена студена маса,

Безжалостно и без съмнение!

Предупредих те!

***


И толкова по-страшно падане
грози те. Колкото ти повече
Привличаш ме. Защото дадена

Не ми е сила да обичам,

А само да руша. И чувства

Не мога да изпитвам страстни..

Макар и пламък съм, но пуста,

Сърце от камък, вени празни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антонина Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0