antonivan (Антонина Иванова) antonivan (Антонина Иванова)
4
Oct 2, 2007, 9:34 PM

Предупреждения

  Poetry
720 0 4
 

Не се увличай. Не докосвай

Оголените ми неврони!

Не се забравяй! Не прахосвай

И чар, и сили милионни.

Недей! Тук не е безопасно!

Тук всеки миг избухва пламък!

Защо рискуваш тъй ужасно?

Недей! Ще те превърна в камък,

В безжизнена студена маса,

Безжалостно и без съмнение!

Предупредих те!

***


И толкова по-страшно падане
грози те. Колкото ти повече
Привличаш ме. Защото дадена

Не ми е сила да обичам,

А само да руша. И чувства

Не мога да изпитвам страстни..

Макар и пламък съм, но пуста,

Сърце от камък, вени празни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антонина Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0