antonivan (Антонина Иванова) antonivan (Антонина Иванова)
4
2 окт. 2007 г., 21:34

Предупреждения

718 0 4
 

Не се увличай. Не докосвай

Оголените ми неврони!

Не се забравяй! Не прахосвай

И чар, и сили милионни.

Недей! Тук не е безопасно!

Тук всеки миг избухва пламък!

Защо рискуваш тъй ужасно?

Недей! Ще те превърна в камък,

В безжизнена студена маса,

Безжалостно и без съмнение!

Предупредих те!

***


И толкова по-страшно падане
грози те. Колкото ти повече
Привличаш ме. Защото дадена

Не ми е сила да обичам,

А само да руша. И чувства

Не мога да изпитвам страстни..

Макар и пламък съм, но пуста,

Сърце от камък, вени празни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антонина Иванова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0