Предутринно
Топи се белотата на снега в красива песен,
под топлите лъчи на ласкав, нежен дъх.
Живота вдишвам с въздух чист и пресен,
изкачват ударите на сърцето стръмен връх.
За гледката мечтана кръвта ми се вълнува,
там светлината пее, царува с пълна власт.
Усещам как крилете с небето слято плуват,
как кършат се парчета плътен черен пласт.
Усещам наближава онази чудна среща,
в която ставам сняг в дланта Му разтопен.
Предвкусвам идва края – картината зловеща
ще се разкъса и ще изгрее Онзи славен ден.
За гледката мечтана кръвта ми се вълнува,
на раните не гледам, не се задъхвам в тежката мъгла.
Обръщам се към Теб, гласът Ти чист аз чувам,
Слънцето изгрява, ето виждам как настъпва утринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
