Предутринно
Топи се белотата на снега в красива песен,
под топлите лъчи на ласкав, нежен дъх.
Живота вдишвам с въздух чист и пресен,
изкачват ударите на сърцето стръмен връх.
За гледката мечтана кръвта ми се вълнува,
там светлината пее, царува с пълна власт.
Усещам как крилете с небето слято плуват,
как кършат се парчета плътен черен пласт.
Усещам наближава онази чудна среща,
в която ставам сняг в дланта Му разтопен.
Предвкусвам идва края – картината зловеща
ще се разкъса и ще изгрее Онзи славен ден.
За гледката мечтана кръвта ми се вълнува,
на раните не гледам, не се задъхвам в тежката мъгла.
Обръщам се към Теб, гласът Ти чист аз чувам,
Слънцето изгрява, ето виждам как настъпва утринта.
© Мария All rights reserved.
