ПРЕДЗИМЕН СОНЕТ

Не ме отпъждай точно днес.

Защо решил си да си идеш –

без план, посока и адрес?

А ти за мен си все тъй свиден.

Какъв сезон е любовта,

ако и в зимата те няма?

Щом хлопнеш пътната врата,

се ширва път – но не за двама.

Каквото е било, остава там –

и мило, и добро, и споделено.

Но в дом не се превръща ничий храм.

Роден ли си да бъдеш вечно сам?

Останеш ли секунда още с мене –

ще притежаваш цялата вселена.

Благодаря на всички, които ще се отбият тук и прочетат.
Това е по-важно от дежурни коментари или оценки.
Бъдете. :)