Накуцвайки тръгвам,

газя снега

в студена сутрин по Коледа.

До просяк смирено спирам и аз,

да искам милост от хората.

Да моля прошка и снизхождение

и може би някакво житейско спасение.

С нищо особено аз не блестя

и даже не докосвам златната среда.

Възрастова бариера ме притиска

и за нищо вече не ми стиска.

Накуцвам в живота.

Така си вървя,

защото е хрома и мойта душа.

И моля, клета, аз за извинение,

че неудачник съм си по рождение.