19 дек. 2010 г., 00:56

Прегрешение 

  Поэзия » Другая
478 0 0

Накуцвайки тръгвам,

газя снега

в студена сутрин по Коледа.

До просяк смирено спирам и аз,

да искам милост от хората.

Да моля прошка и снизхождение

и може би някакво житейско спасение.

С нищо особено аз не блестя

и даже не докосвам златната среда.

Възрастова бариера ме притиска

и за нищо вече не ми стиска.

Накуцвам в живота.

Така си вървя,

защото е хрома и мойта душа.

И моля, клета, аз за извинение,

че неудачник съм си по рождение.

© Виолета Колева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??